Моят готин шеф

Надя Митрофанова никога не е имала високо мнение за себе си. Тя не лети високо в небесата на крилете на мечтите си. Задоволява се със скромното си положение на разведена жена с дете. Кариерата не я блазни, пък и не смята, че притежава някакъв особен талант. Дори не вярва, че е привлекателна като жена. И защо така?
Вероятно виновни са мъжете, с които е имала връзка. Те не забелязват достойнствата й, не ги оценяват. Заети са да лежат на дивана, да пият бира и да гледат футболни мачове. Но дали само те са виновни?
Може би Надя сама си е избрала живот на сива мишка. Кой й пречи да повярва, че има право на нещо по-добро? На интересен партньор? На високо платена длъжност? На щастие? И на истинска любов в края на краищата?